Пенчо Балкански (1908–1985)

1908 година

Пенчо Балкански е роден в троянското село Ломец.

1923 година

Пенчо Балкански идва в София, и започва да се занимава с фотография.

1936 година

Открива се първата му фотографска изложба в галерията на „Родно изкуство” (бул. Цар освободител 14). През същата година отваря врати и станалото в последствие най-известно, фото-студио „Луна”. Фотографското и кино снимачно ателие се помещава дълги години на ул. Левски 11, а по-късно на ул. Граф Игнатиев.

1936 година

Пенчо Балкански заминава за Виена където прави множество фотографски изложби. Планираната обща изложба с Преслав Кършовски и Марио Жеков не се осъществява и в Palais Gluckselig излага само Пенчо Балкански.

1939 година

Шеста самостоятелна изложба.

В кръга от приятели на Пенчо Балкански се срещат имената на Давид Перец, Жорж Папазов, Васил Иванов, Найден Петков, Георги Велчев, Даниел Дечев, Мария Недкова и други.

1948 година

Изложба заедно с Вяра Янсен и Елена Панева в галерия „Родно изкуство”. Творби от морските излети и пейзажи от крайбрежието на Балчик и Созопол.

1950 година

Започват творчески търсения в областта на монотипията - една малко позната техника с богати колористични възможности. Заедно с Найден Петков рисуват в село Богдан.

1958 година

Изложба в галерията на ул. Раковски 125. Една от най-силно коментираните изложби през годината. За съжаление, Балкански е обявен за „формалист” и тотално отхвърлен от тогавашната критика.

60-те години

Изложби във Виена (1963г.), Троян (1967г.), Карлово (1968г.), Театър „Сълза и смях” (1968г.)

70-те години

Изложба в Париж (1974г.) с множество срещи и стари приятели - Давид Пере, Васил Иванов, Найден Петков, Дора Валие, Ваня Дечева.

1978 година

Самостоятелна изложба в София отново в галерията на Раковски 125. Седемдесет годишният юбилей на автора е отбелязан с ретроспективна изложба включваща творби от последните три десетилетия.

1980 година

Преобладават търсенията в историческия жанр. Голямоформатни живописни платна.

1983 година

Юбилейна изложба в залите на Шипка 6.

1985 година

Пенчо Балкански завършва житейския си и творчески път в София.

Участва в почти всички колективни изложби на СБХ у нас и чужбина. Негови произведения са притежание на държавни галерии, както и на много частни колекции в България, Европа и Съединените Щати.

„ Има едно прекрасно, изпитвано от всички и все пак безименно, човешко чувство. То ни обзема когато се завръщаме в своята Родина, или в своя роден град, или в своя роден дом – то е все едно. Когато видим отново силуетите на старите дървета, под които е тичало нашето босоного детство, меките хълмове и оня прекрасен залез, изпулнен с чудеса и пронизан от една първа звезда. Нищо не би могло да трогне по-силно неизпепеленото сърце. В това чувство се събират едновременно и радост, и сладка печал, и благоговението, и възторгът. Някакво подобно чувство изпитва човек когато застане пред картините на големия български художник Пенчо Балкански. Наистина всичко в тях е българско, до болка родно. Сякаш се оглеждаш в изворите на своята детска, наивна, но чиста и пламенна любов към природата и хората. Тази музика от кротки и добри цветове не мойе да бъде измислена. Тч може да бъде само изстрадана.”

Любомир Лечев за изложбата през 1968 година в град Троян

„В търсене на път към себе си художникът изгражда своя творчески характер — индивидуален и вътрешно стабилен. Живописното чувство, специфично реализирано с възможностите на монотипната техника, прераства в разбиране на цвета като поетично съдържание. То се определя от националната атмосфера, органично постигната от Пенчо Балкански в колоритния и пространствено–пластичен градеж на изображението.

Изпълнено с тишина и мъдро спокойствие, творчеството на Пенчо Балкански приобщава с магнетима на онова посточнно творческо бдение, претворявайки в изкуство, реалността, се превръща в частица от нея.”

Ани Владимирова за списание „Изкуство” — Август 1978