Пенчо Балкански (1908–1985)

1908 година

Пенчо Балкански е роден в троянското село Ломец.

1923 година

Пенчо Балкански идва в София, и започва да се занимава с фотография.

1936 година

Открива се първата му фотографска изложба в галерията на „Родно изкуство” (бул. Цар освободител 14). През същата година отваря врати и станалото в последствие най-известно, фото-студио „Луна”. Фотографското и кино снимачно ателие се помещава дълги години на ул. Левски 11, а по-късно на ул. Граф Игнатиев.

1936 година

Пенчо Балкански заминава за Виена където прави множество фотографски изложби. Планираната обща изложба с Преслав Кършовски и Марио Жеков не се осъществява и в Palais Gluckselig излага само Пенчо Балкански.

1939 година

Шеста самостоятелна изложба.

В кръга от приятели на Пенчо Балкански се срещат имената на Давид Перец, Жорж Папазов, Васил Иванов, Найден Петков, Георги Велчев, Даниел Дечев, Мария Недкова и други.

1948 година

Изложба заедно с Вяра Янсен и Елена Панева в галерия „Родно изкуство”. Творби от морските излети и пейзажи от крайбрежието на Балчик и Созопол.

1950 година

Започват творчески търсения в областта на монотипията - една малко позната техника с богати колористични възможности. Заедно с Найден Петков рисуват в село Богдан.

1958 година

Изложба в галерията на ул. Раковски 125. Една от най-силно коментираните изложби през годината. За съжаление, Балкански е обявен за „формалист” и тотално отхвърлен от тогавашната критика.

60-те години

Изложби във Виена (1963г.), Троян (1967г.), Карлово (1968г.), Театър „Сълза и смях” (1968г.)

70-те години

Изложба в Париж (1974г.) с множество срещи и стари приятели - Давид Пере, Васил Иванов, Найден Петков, Дора Валие, Ваня Дечева.

1978 година

Самостоятелна изложба в София отново в галерията на Раковски 125. Седемдесет годишният юбилей на автора е отбелязан с ретроспективна изложба включваща творби от последните три десетилетия.

1980 година

Преобладават търсенията в историческия жанр. Голямоформатни живописни платна.

1983 година

Юбилейна изложба в залите на Шипка 6.

1985 година

Пенчо Балкански завършва житейския си и творчески път в София.

Участва в почти всички колективни изложби на СБХ у нас и чужбина. Негови произведения са притежание на държавни галерии, както и на много частни колекции в България, Европа и Съединените Щати.

„ Има едно прекрасно, изпитвано от всички и все пак безименно, човешко чувство. То ни обзема когато се завръщаме в своята Родина, или в своя роден град, или в своя роден дом – то е все едно. Когато видим отново силуетите на старите дървета, под които е тичало нашето босоного детство, меките хълмове и оня прекрасен залез, изпулнен с чудеса и пронизан от една първа звезда. Нищо не би могло да трогне по-силно неизпепеленото сърце. В това чувство се събират едновременно и радост, и сладка печал, и благоговението, и възторгът. Някакво подобно чувство изпитва човек когато застане пред картините на големия български художник Пенчо Балкански. Наистина всичко в тях е българско, до болка родно. Сякаш се оглеждаш в изворите на своята детска, наивна, но чиста и пламенна любов към природата и хората. Тази музика от кротки и добри цветове не мойе да бъде измислена. Тч може да бъде само изстрадана.”

Любомир Лечев за изложбата през 1968 година в град Троян

„В търсене на път към себе си художникът изгражда своя творчески характер — индивидуален и вътрешно стабилен. Живописното чувство, специфично реализирано с възможностите на монотипната техника, прераства в разбиране на цвета като поетично съдържание. То се определя от националната атмосфера, органично постигната от Пенчо Балкански в колоритния и пространствено–пластичен градеж на изображението.

Изпълнено с тишина и мъдро спокойствие, творчеството на Пенчо Балкански приобщава с магнетима на онова посточнно творческо бдение, претворявайки в изкуство, реалността, се превръща в частица от нея.”

Ани Владимирова за списание „Изкуство” — Август 1978

PENCHO BALKANSKI - Photography On the Trail of His 1936 Vienna Exhibition

Pencho Balkanski - On the Trail of His 1936 Vienna Exhibition

Interest in Pencho Balkanski's photography and the famous LUNA [MOON] Photo Studio has been born out of the facts of a seminal presence in the past and the oblivion in our days. Even a quick leafing through the press of the 1930s gives the conviction that this name was a symbol of original photogra- phy with an innovative aura and emphatically artistic qualities. The reviews of his photo exhibitions are impressive. The 1936 Vienna exhibition had the broadest coverage. Then come the years of the Second World War, and after that - oblivion. Various answers may be given to the rhetorical questions why, and even a philosophical explanation could be sought for the odd vacilla- tions in what has been referred to as collective memory. I was almost certain that one of the causes of oblivion had been the destruction inflicted on Sofia by the bomb raids in the winter of 1944. The Luna Photo Studio was located in the centre of Sofia, close to the National Theatre, the City Garden, the Post Services building and the Mayoralty, i.e. where destruction had been very heavy. But at one point, in a conversation with Pencho Balkanski's eldest son Alexander Balkanski, also an artist, it turned out that he had preserved the photographic heritage of his father. In this way the idea of a museum exhibition and a publication, specially devoted to Pencho Balkanski's photogra- phy, acquired material substance. Selected from among the huge number of photographs and personal archives were 160 original photographs, 55 documentary sources and a few curi- ous objects, for instance, a KODAK Century 5 photo camera, the objective of which - Vesta Portrait f-5, USA - had registered so many images.

This publication aims at familiarizing the reader with the early years of the artist's path, when he had independently joined artistic life and immediately earned a name for himself as an original artist. The text presents chronologically devel- opments from 1933 until 1939, i.e. the time from the first to the last photo exhibition. On the basis of ample documentary material, illustrations and facts, the evolution, personal suc- cesses and contribution elements have been outlined in the artist's creative work. The ample bibliographical references aim at bringing the readers closer to the maximum to the authentic time period. The album part features all of Pencho Balkanski's significant works, preserved to this day, which he had entered for various exhibition. Through this forgotten pho- tographic skill, keeping the patina of years past, but having received also new qualities of a valuable museum exhibit, we hope to restore our broken links with the past. Scrutinizing the world of images of Pencho Balkanski is getting knowledge about the highest achievements of photography in Bulgaria and in Europe at a rarely encountered point of synchronous development.

Janet Miteva, Sofia, January 26, 2010